***

   На опашката съм в хранителен магазин. Идва моят ред, а не знам какво искам да си купя. Толкова съм зле, че само се опитвам да избера каквото и да е и да се махна, преди да съм паднал или да се изложа по друг начин. Продавачката ме попита какво искам. Взех първото шоколадче, което ми беше пред очите. Платих 1.50 лв. и …

***

   Прибирах се от работа. Явно бях нощна смяна, точно щеше да започне на се развиделява. Таксито, което чаках пристигна. От него излезна колежката ми, която започваше на мое място дневната. Всяка сутрин се прибирах след смяна с такси. Квартирата ми не беше далече. На 2-3 светофара от офиса. Качих се и потеглихме. Когато наближихме мястото където трябваше да живея, там нямаше никакви жилищни блокове. Реших, че таксито е объркало пътя, обърнах се към шофьора, но се оказа, че няма такъв. Оказа се, че аз карам таксито, то беше от тези, които клиента сам ги шофира, а когато пристигне спира брояча, оставя дължимата сума вътре и си тръгва. Паркирах до други две таксита и се опитах да спря брояча. Той не спря. Опитах всичко, натисках на всякъде, но сметката продължаваше да расте. Скоро щеше да стане повече от парите, които нося в себе си. А нямаше как просто да оставя и да си тръгна, защо в таксиметровата компания беше записано последно моето име. Повиках един от спрелите шофьори и поисках да се обади по радиото да извика колегата. Човекът дойде и каза, че не е от същата фирма и че съм се натресъл на най-големите измамници в бранша. Посъветваме да видим задния етикет на колата, където има телефонни номера. Колата имаше заден етикет, като бутилка алкохол. Или просто беше бутилка. Етикетът беше жълт и правоъгълен. Най-отдолу беше изписан телефонен номер: 0727/131313.

***

   Посред нощ пазарувах в голям хранителен магазин. Беше нещо като Метро, но само за хранителни стоки. Имаше много хора. Видях двама приятели, бяха до сектора с чипсовете. Единия, ЛЛЛ, започна да ми обяснява какъв нов вкус измислили от любимата му марка чипсове. Вкус на свеж кашкавал. Казах си какво толкова, всички чипсове са с такъв вкус. Той обаче държеше да опитам. Отворих един пакет и опитах. Оказа се, че новия модел е от типа сандвич – две къдрави чипсчета с настърган истински кашкавал помежду им. Беше прав, наистина си беше вкусно.

***

   Намирах се в лудница с лек режим. Приличаше повече на пансион – голяма бяла сграда на няколко етажа с голям двор. Всички се разхождаха спокойно, като на ученически лагер. Беше ден за дискотека. Веднъж седмично ни организираха дискотека. Имаше и гостуващDJ, също като навън. Всеки път часове преди началото се образуваха големи опашки към входа. Аз бях в задния двор на пансиона, а мероприятието беше от другия край, влизаше се през главния вход. За да избегна опашките реших да мина през мазетата. Въпреки лутането ми в подземния етаж, пак не можах да прередя и се оказах в края. Докато чаках се събрахме групичка познати. Дойде и нашия ред. Имаше си и охрана и входна такса – 2 лв. Дадоха ми и гумена гривна вместо печат, която струваше още 2 лв. Влезнах, но изгубих компанията си. Вътре беше огромна зала с много седалки подредени стъпаловидно като в кино, само че по модерно и по-широко, но също толкова тъмно. Не можах да намеря другите, лутах се между седалките. В ръцете си имах голям сак в едната ръка и няколко якета в другата. Падах, ставах, изпусках багажите си, обикалях, но не намирах никой. Реших да си ходя. Излезнах. Вън нямаше и следа от пансиона, бях в центъра на съседен град. Днес беше приключил месеца, в който модернизираха площада и магазините по него, с пари на някаква европейска програма. Тръгнах през площада и влезнах в един открит магазин за продажба на кухненско оборудване, който се намираше попо средата му. Започнах да бягам от кухня в кухне, да залитам и да се блъскам по стените. Не мойеж да намера изхода в този кошер от еднообразни стаи. А продавача вървеше уж случайно след мен и наблюдаваше да не счупя нещо. Каза тихо и ехидно: „Да не си купите без да искате нова кухня!”. Отговорих: „Може и да си купя, кво…”

***

   С моя приятел ЛЛЛ бяхме пред тяхния блок и се подигравахме на неговия комшия, който беше влезнал в малка дамска количка – примерно Корса или Фиеста и се хвалеше с новите си ключодържатели. А те наистина бяха гъзарски, имаше един метален с формата на тичащ ягуар, той ми беше любимия, имаше друг метален с емблема на Рено и разни други също не лоши. На комшията нещо му стана и припадна. Това беше удобен случай да му вземем връзката с ключодържателите, така и направихме. Отидохме да си ги разделеим с ЛЛЛ у тях. Като влезнахме в апартамента му, се появиха майка му и баба му, а той започна да им се подмазва. Потърси някаква храна, беше много дебел, влезна в кухнята и се върна усмихнат с буркан с лютеница в ръце, буркана беше наполовина пълен, но беше сложил вътре и една шепа захар. Така му харесвало. Бъркаше направо с лъжицата и ядеше. Отделно си беше разбъркал за пиене в друг по-голям буркан вода и захар. Попита ме дали и аз съм гладен. Отказах, казах че ще хапна един бонбон. Бръкнах в джоба и извадих ягуара, който вече беше дъвчащ бонбон.

***

   Малка квартира. Една Стая. Труп до бойлера………

***

   Лежах полупиян и махмурлия у нас. Опитвах се да не повърна. ЛЛЛ също беше у нас, но неговия проблем беше друг – беше гладен. Типаше около леглото и се чудеше дали да се обади да поръча пица за в къщи. После предложи да ходим в Пловдив, да яде хамбургери в центъра, после на кафе и на проститутки. Пълна програма. Каза, че има телефона на едно страшно момиче. Реши преди да тръгнем да й се обади, за по-сигурно. Оказа се, че са сменили момичето и въпреки, че го уверяваха че и тя става, той се отказа.