"Когато ме питат коя е най-добрата екранизация на книга, която съм виждала винаги отговарям"Дневникът на Бриджит Джоунс" по романа на Хелън Филдинг. Абсолютният връх на сценаристите - филмът не следва изцяло и напълно сюжета на книгата, вкарани са няколко момента, които ги няма в оригинала, други са орязани, но духът и хуморът са там. Хелън не е позволила на двамата си съсценаристи да й прецакат труда и заедно с режисьорката Хелън Магуайър са създали едно истинско бижу.
Жанра на книгата е погрешно определян като чиклит. Нъцки - може да има няколко елемента, характерни за чиклитите, но е пет класи над този род книги. Лично на мен ми го препоръча мъж, който по никой начин не може да мине и за бегло метросексуален. Хелън отлично познава женската психика и умее да изкарва на бял свят недостатъците в нея без да го прави обидно или грубо. Напротив - в "Дневника" героините са обрисувани с топъл хумор, какъвто можете да срещнете в разказите на Чудомир или на Елин Пелин.
Малко за сюжета: Брижит е минала тридесетте, кариерата й едва крета - всъщност единственото, което си струва появата в офиса е готиният, млад шеф със секси задник и морал на уличен котарак; теглото й е доста над желаното и о, ужас! - тя все още е неомъжена и дори няма гадже. Постоянната борба с килограмите и лошите навици като пушенето, пиенето и словесната диария е подкиселена и от намеци от родители, приятели и познати, че времето си тече и тя няма да стане по-млада. Най-големият й кошмар е, че ще умре стара мома, намерена в апартамента си две седмици след часа на смъртта и наядена от немски си овчарки. На всичкото отгоре досадната й майка се мъчи да я сватоса за наглия и арогантен адвокат по бракоразводни дела Марк Дарси. Всичко би било напълно отчайващо, ако не беше внезапния интерес, който проявява към късата й пола, пичагата-шеф.
Неее, изобщо не трябва да си мислите, че става дума за сладникава романтична комедия. Най-малкото, защото тук играят класови актьори.Рене Зелуегър всъщност се прочу точно с тази си роля. Ако не беше толкова добра актриса щях да си мисля за Бриджет всеки път, когато видя Рене на екрана. Перфектна е за ролята си, въпреки че се е тъпкала сериозно за да наддаде 12 кила преди началото на снимките. За разбиващия шеф е подбран Хю Грант - тук никаква изненада, като се има предвид, че той най-често се снима в романтични комедии. Може да не е най-добрият актьор на света, но амплоато на влюбен и неудачник му ходи. Само дето в "Дневника" героят му не е неудачник, пък и не е кой знае колко влюбен. Поне в началото... Виж, Колин Фърт също идеално се вмества в другия типаж - арогантен и примерен до пълна скука млад човек (мале, как го написах само! на жаргон = пълен бастун). Беше си паднал на мястото с подобна роля(пак г-н Дарси) в постановката на ВВС "Гордост и предразсъдъци" . Тук отново си вири носа реалистично.
Епизодичните и второстепенни актьори нямат гафове, но повечето не се и забелязват покрай триото, изключая Джема Джоунс. Върхът на сладоледа е 
саундтрака на филма, с парчета, чиито текстове иделно пасват на ситуациите в сюжета.
саундтрака на филма, с парчета, чиито текстове иделно пасват на ситуациите в сюжета. Задължителен за всички неомъжени жени, които могат да разпознаят голяма част от себе си и страховете си у Бриджит, както и за всички мъже, който искат някога да разберат жените." - Автор: shannara
За дамите е този филм, мисля че ще става все по актуален. Жени моля ви се не си правете дневници и не ги остаеяйте на видни места, могат да се случат неприятни работи или поне пишете така, че само вие да си разбирате за какво става въпрос освен ако не сте решили да направите книга /екранизация/ по дневника ви. Актрисата се къса да играе иначе. Много е добра! Иначе ако става въпрос за добра екранизация по книга аз съм за "Властелинът на пръстените"...
Мисля си, че всички филми, в които играе Хю Грант /играе винаги роли на смотаняк, на който се случват много гадни неща и сърцата на жените се късат!/ са любими на всички жени. Специално за самотни жени или жени, които не се чувстват особено доволни от живота си! :)
Публикации
29 декември 2008 г. в 6:42
Аз не съм жена на средна възраст, нито пък съм самотна или недоволна от живота си и все пак обожавам този филм. Още днес мога да го гледам отново и искрено ще се забавлявам. И това не е заради Хю Грант (той наистина е смотаняк), а заради филма като цяло: сюжетът върви съвсем леко, но не липсват и по-дълбоки послания, а тази Бриджит направо ти влиза под кожата :-)))). Едно от нещата, които най-много ми харесват във филма е моментът, когато Дарси казва на Бриджит: "Харесвам те такава, каквато си!". Простичко е и изтъркано даже, обаче май на всички ни се иска точно това - някой да ни приема и обича заради самите нас. Общо взето жените се впечатляваме и от най-простички неща, стига да усещаме искреност и непринуденост в отсрещната страна. И накрая можеше да споменеш нещичко и за втората част на филма, която е също толкова добра като първата и е нищо друго освен час и половина смях, още смях и мъничко романтика (или всъщност доста) за аромат :-).
29 декември 2008 г. в 8:20
Аз не ги разбирам тези неща определено... Приятно гледане! :)
Публикуване на коментар