" Село Дервент се бори с живота от памтивека. Какво е “памтивека” никой не знае. Дори Паскал. С негова помощ ще заживеем с хората от селото – с Енергото, с фрау Клаперман, с Йеремия, с надуваемата жена. Ще разберем защо, ако Паскал беше Господ, щеше да направи света по съвсем друг начин.
“Врабците през октомври” е изпълнен с парчета живот - скални рисунки, факти, сюжети, ловни сцени... Свидетелства - ясни и изчистени, за племето, за хората, за животните, за обстоятелствата..."
Има неща, които човек трябва да види поради една или друга причина. Някои са просто интересни случки и преживявания, други са чисто житейско еднообразие, болка или мъка... Усмихнат или тъжен няма значение. Има и една реалност, която ни заобикаля, не можем да избягаме от нея. Тя в България е шарена. Шарена и честна! Всички я харесват! Никой не иска да я променя, много обаче не я оценят. Ще посетя това селце, бих и поживял в него. С удоволствие бих се разделил с компютъра си и големия телевизор, за да бъда част за известно време от подобна реалност. Тъй като не съм столичанин няма да имам проблеми с липсата на престъпници, мизерия и задръствания. Черен път, цървули, хора с замислен и далечен поглед ще ме накарат да се чувствам като вкъщи. Колко сложен трябва да бъде един живот?
Публикации
Публикуване на коментар