Самородни таланти е раждала и продължава да разжда нашата красива и малка страна!
- Хуххх… веднага намерете някой, хуххх… който да ми поправи кораба хуххх… (това “хуххх…” е звукът от маската, ако не се сещате)
Пратиха най- макия- Деянчо- да повика майстор Щерю, а другите в това време оглеждаха кораба и го пипаха боязливо да не разсърдят Дарт Вейдър, цъкаха с езици. Стефан се престраши да го попита да им даде меча за малко.
- Не може!- изсъска Вейдър, а стъклата на маската му топли- топли.
Захванаха да чакат, здрачаваше се, а сервиза на майстор Щерю беше далеко. Вейдър седна на земята по джедайки. хуххх… хуххх… хуххх… Стефан и Хараламби се въртяха около него в неловко мълчание. хуххх… хуххх… хуххх…Най- трудното за започването на разговора беше, че не знаеха как да се обръщат към него. хуххх… хуххх… хуххх… Хараламби реши, че е по- добре да избягва всякакви объщения:
- Как мислите, дали ще вали?- обикновенно в такива ситуации се говори за времето, трафика или други неутрални теми- добре е за загрявка на разговора.
- хуххх…Не знам хуххх…- каза Вейдър.
- А аз- каза разпалено Стефан (виждайки че може да се говори с него)- съм ти гледàл сите серии.
- хуххх…??!!
- И шестте серии съм ти гледàл, викам- започна да обяснява Стефан, без да обръща внимание на Хараламбовия лакет в ребрата си- К’во бе?- попита той другаря си.
- Шшшшт- шътна му Хараламби и се обърна към джедая- как беше движението? Имаше ли трафик?
- Не! хуххх…
- А на мен- вика Стефан- най ме изкефи, като му резна главата на оня пенсионер с бялата брада…
- хуххх…??!!
- Оня дъртак, лорда, дет’ му кръцна зелката на кораба. Оня дето ти беше отрязал ръката!
- хуххх… граф Дуку хуххх…???
- Аха- Дуку- каза Стефан- К’ во, бе?- попита той пак Хараламбия
- хуххх… А ти откъде знаеш хуххх… това?
- Нали ти разправям, че съм ти гледàл сите серии.
Вейдър вдигна вежда:
- Интересно хуххх…
Тè ти ги пристигат Деянчо, Майстор Щерю и Киро Казака с джипката. Слизат. Майстор Щерю веднага почва да обикаля кораба и да го оглежда с око на познавач. Киро Казака (неговият помощник), като всеки помощник ходеше зад него на две крачки и също оглеждаше. Дарт Вейдър се засуети около тях. Майстор Щерю цъкаше и подръпваше това- онова. Пак цъкаше.
- Даааааа- каза накрая (за това възкицание вече съм писал)- Бая зор е видял- и вика на Киро- Казак, я дай Шестицата да му видим протонния ускорител- и запълзя гърбом под кораба.
Чегъртане, скрибуцане, Еййй, чегъртане, скрибуцане, скрибуцане, Мама му стара, почукване, Ейййй, скрибуцане, скрибуцане, Добре, почукване, Това се е преебало, скрибуцане, Мама му стара… Ей, момче?
- Да?- каза Вейдър- хуххх…(за мако да го забравя)
- Я дай контакт!
Вейдър влезе в кораба.
Псссс! Псссс! Крррр!
- Стига!
Шшшшшшшшшш
Вейдър излезе и зачака Майстор Щерю да изпълзи.
- Дааааа- каза Майстор Щерю, запали цигара и замижа. Замисли се уж, а всъщност вътрешно смяташе цената.
Неловко мълчание.
- Как ти е името, бе момче?- попита Майстор Щерю
- Лорд Вейдър хуххх…
Майстор Щерю примлясна с език- нещо завъртяно му се струваше името.
- Виж к’во, Велю (така по- звучи), ще го оправим! Спойките на плазмения регулатор са свършили. Имат още живот, ама не се знае докога.
Дарт Вейдър кимна.
- Това им е лошото на поръчковите модели, че субсветлинната могат да я поддържат само три по десет на дванайста парсека и после трябва да ги сменяш. Сега ще го свалим и ще оправя спойките у сервиза… Казак, вàди крика!
Докато сваляха регулатора, Майстор Щерю каза че ще е по- добре да смени и честотния синхронизатор за по- сигурно. Дарт Вейдър се съгласи. Натовариха частите на джипката, качиха се и запрашиха към сервиза. Деянчо го оставиха да върви пеша, защото нямаше място, а Вейдър седна на задната седалка между Хараламби и Стефан. Стефан през цялото време се чудеше дали ако му чопне меча ще забележи и ако забележи, какво ще направи…
- Само го пипни и съм те удушил хуххх…- каза му Вейдър докато се подпираше с две ръце на предните седалки, докато джипката паркинсоново се клатеше през царевичака. Няколко пъти Вейдър си удари шлема в тавана.
- Дръж се здраво, момче- каза му Майстор Щерю- пази главата! Почти стигнахме.
Стигнаха. Майстор Щерю постави плазмения регулатор на тезгяха и започна да го човърка. Казакът му помагаше- принасяше, отнасяше, подаваше това- онова…
- Добър регулатор!- каза Майстор Щерю- вече не правят такива.
- Поръчкова работа- добави Киро Казака.
Вейдър се усмихна гордо.
- Не е като на оня кораб на младежа, дето дойде миналата година… Серийна работа… Как му беше името, бе Казак.
- На кой бе?
- На оня младок, дето кацна миналата година лятоска… Русолявия с Х- изтребитвля…?
- Луко?!
- Аха!- Лукчо… Да му беше видял транспортира, Велю… Жалка работа, направо плачеше за нов.
- Х- изтербител ли хуххх…?- попита Вейдър
- Аха, ама лоша работа, не е като този или като оная яхта на оня охлюв… Как му беше името на охлюва, бе Казак?
- Кой бе, лигавия ли?
- Аха- с поръчковата яхта?
- Жабата.
- Тъй тъй- Жабата- и той добър кораб имаше, ама нещо му е мътна работата на Жабата, ако питаш мен…
- А Х- изтребителя хуххх…?
- Аааа… стегнах го! Момчето даже вика да го стегна за зимата, на студено щял да го кара. Ледена планета вика…
- Ледена планета ли хуххх…? Интересно хуххх…
- Такива ми ти работи… Готово!
Майстор Щерю показа на Вейдър поправения регулатор, а Казака донесе чисто нов синхронизатор.
- Ще работи кат часовник, Велю! Аре да се връщаме и да го монтираме, че ще изтървем Биг Брадър.
И пак дрън- дрън- дрън- с дипката през цаервичака- пази шлема, Велю, леко друса! Пътьом се разминаха с Деянчо, който вървеше пеша към сервиза. Той въздъхна и тръгна обратно.
Тè ти ги пак при кораба.
Напаснаха регулатора- Я, момче, дай контакт Фшшшшшшшшш, Добре, Стига! Готов си! Има да кара още, но скоро да го сменяш, момче! Дай 280 льеа!
Вейдър разбра със Силата, че го пълрзалят.
И задиша страшно.
- 280 лева, майсторе ХУХХХ…, ми се видят множко ХУХХХ… Трябва да е чест за теб ХУХХХ…,, че поправи кораба на Лорд Вейдър ХУХХХ…,!!!
Майстор Щерю цъкна плюнка през зъби и изтръска фаса.
- Виж кво, Велю, не ми дишай така, ами плащай. Жабата и той се правеше на важен и ми се перчеше с некви глигани, ама тез на Майтор Щерю не минават.
- Не минават, не минават- пригласи и Казака.
- Или плащаш- каза Майстор Щерю- или ще си биеш главата… каската после.
Вейдър захухка смутено.
- Лорд Вейдър няма пари хухх!- каза, но Майстор Щерю го гледаше втренчено.
- Един дроид?- попита Лорд Вейдър и извади от кораба леко употребяван R3 D3.
Майстор Щерю поогледа дроида и рече:
- От мене да мине! Казак, кàчи дроида у джипката! Велю, ала сега тука, момче да ти покажа- и запълзяха двамата под кораба.
- Ето тук- виждаш ли?- дето е плазмения регулатор?
- Хуххх…
- Виждаш ли сега връзката с честотния синхронизатор?
- Хуххх…
- Виждаш ли накладките- ето тук тази гайка се разхлабва и започва да бие у ускорителя.
- Хуххх…
- След всеки 3- 4 скока трябва да я затягаш- ето ти една тринайска- затегни я, друг път да знаеш.
Вейдър взе ключа и затегна гайката.
- Това е! Ама да знаеш- всеки 2- 3 скока и затягаш.
- Благодаря- каза Вейдър
Майстор Щерю и Казака заминаха с джипката (и с R3 D3) за сервиза, а Вейдър замина с кораба към Ледената планета, да го търси тоя Луко с Х- изтребителя.
Хараламби и Стефан останаха в царевичака и запушиха.
По- късно Дарт Вейдър стигна до Ледената планета и извика канонерките.
По- късно Деянчо се присъедини към приятелите си в царевичака, жален- жален че за малко не е станал джедай, както си мечтаеше отдавна.
По- късно Майстор Щерю поставиха дроида у сервиза и сложиха 10 бири у него за да са студени. Отгоре му поставиха голата Венера и златната статуя на Ранкор.
Утре щяха да ходят до пазара да карат картофи със спидера на Лукчо- те само за това си го използваха- иначе събираше прах в гаража.
Този ден нямаше чикии и бурканчета с дунапрен. Можеше поне да кажа че Вейдър е казал, че едно време си е бил чикии с бурканче с дунапрен, а сега, когато хуя му е в жички и тръбички- използва Силата или новия хит на пазара- чикибластер, за хора и други хуманоиди в неравностойно положение. Ама не го направих!
Публикации
Публикуване на коментар